събота, 27 септември 2014 г.

Кифли със сладко от къпини и лимонова глазура




Сладкото, което съм използвала за тези кифли ми е скъп спомен! През август месец тази година ходихме на гости на брат ми, които живее в Лондон. Комплекса, в който живее той със семейството си, се намира до един огромен парк, в който къпините са завзели 80% от тревните площи, а климата там, явно е чудесен за тяхното развитие, както знаем, там е доста влажно и почти вечнозелено. Изненада ме факта, как брат ми остана учуден след една разходка в парка, колко много къпини има там, възкликна:- та те са навсякъде!.., това след като вече бях набрала едно доста внушително количество и бяхме похапнали от тях на корем. Реших, че е обидно да не се използват тези прекрасни плодове при това изобилие. Странното е, че всички хора редовно купуват къпини от магазина в кутийки по 250 грама на цена от 1.50-2.00 паунда всяка, а никой от посетителите на парка, който със сигурност не е единствен в Лондон :), дори не забелязва изобилието на плодовете там...
Е, аз направих две бурканчета сладко от ароматните, изключително добре узрели къпини от чиста сантименталност, и реших, че е добра идея да го използвам по начин, в който да играе главната роля, все пак е изминало толкова път и е наистина специално за мен :)


Това са моите вкусни кифли, които направих с половината от това тесто.

За глазура съм използвала:
След като оформих тестото като цвете, преди да изпека кифлите ги поръсих със смесени ¼ чаша захар и настърганата кора на един лимон.
Когато извадих кифлите от фурната, ги оставих да изстинат за 15 минути и върху всяка по дължина издълбах продълговати дупки, с помощта на остър нож ( коричката е много мекичка и позволява това без проблем ), който напълних с домашно сладко от къпини.


След изпичането за глазура използвах: - една чаена лъжица сок от лимон, две супени лъжици топло прясно мляко, една супена лъжица разтопено масло и ½ чаша пудра захар. Всичко разбърках на гладка каша, и когато кифлите бяха готови и поизстинали, с помощта на пош с много тънък накрайник нанесох глазурата безразборно.

Направих кифлите в един късен съботен следобед, като се надявах, че съм осигурила неделната закуска и бях много доволна, ноо за кратко J Е останаха две парченца за закуска, които трудно бяха поделени J

12 коментара:

  1. Чудесни кифлички, само мога да си представя колко вкусни са с това специално сладко и тази съблазнителна глазура. Усмиxнати почивни дни Таня.

    ОтговорИзтриване
  2. Вили, много ти благодаря :) Наистина бяха много вкусни и препоръчвам на всички да ги опитат!
    Желая и на теб приятна събота!

    ОтговорИзтриване
  3. Таче, заменям всичките соленки за парченце кифла!

    ОтговорИзтриване
  4. О душичка, така ме развесели :)
    Прегръщам те, Йоли!

    ОтговорИзтриване
  5. Леле, как ми се хапва нещо таковаааа! дали си ми наблизо? Фантастиано!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кате, ако София ти е наблизо, значи и аз съм ти наблизо :) Само дето кифлите са вече история, но няма проблем пак да ги приготвя ;)
      Поздрави!

      Изтриване
  6. :) Таничка, това си истинско богатство, безценно сладко, скъп спомен от Лондон, ами и с лондонски къпини. Браво на теб! Сладкото изглежда вълшебно, а кифличките неустоими. И аз се нареждам на опашката от желаещи:). Прекрасна вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Почти не остана от този Лондонски спомен в бурканчета, Кате :), но другите спомени с любимите хора и добре прекараното време, никой не може да изтрие :)
      Поздрави, Кате!

      Изтриване
  7. О, и тези кифлички...аз малко отзад напред, но ако са ми пред очите май ще ги започна едновременно...Изкушаваш неистово!

    ОтговорИзтриване
  8. Радвам се, че успявам да те изкуша, Весе :)

    ОтговорИзтриване
  9. О, почти усещам как ухаят. Чудесни са!

    ОтговорИзтриване